„Великият поход“ на Мао Цзе-дун
В началото на ХХ век Китай бил отслабена страна, в която липсвало единение. През 1912 година монархията паднала и империята Цин престанала да съществува. Републиката представлявала разпокъсани земи, ръководени от разнообразни генерали.
През 1921 г. измежду разрухата в Китай се появила комунистическата партия. Тя директно си взаимодействала с правителството на болшевишка Русия, като получавала оттова разнообразни типове помощ. Китайските комунисти се учели на пропаганда и пропаганда – и в 1925 година числеността на партията към този момент била 60 хиляди души.
През втората половина на 1920-те години ситуацията на Китай станало още по-лошо от преди – страната била доведена до гражданска война. През март 1927 година профсъюзите в Шанхай почнали всеобща стачка. В отговор те били неразрешени дружно с Комунистическата партия, чиито последователи били подложени на нечовечен гнет. През 1927 година към 400 000 души станали жертва на наказателни ограничения против алените китайци. Комунистите бягали в южните села на Китай, с цел да се скрият от републиканското държавно управление. Там представители на комунистическата партия водели своята пропаганда измежду селяните. Понякога това водело до успех, вдигали се цели въстания против републиканците, само че те бързо ги потушавали.
Сред най-видните фигури на комунистите бил революционерът Мао Цзе-дун. Именно той организирал така наречен „ Въстание на есенната годишна продукция “ – огромен селски протест против отнемането на зеленчуковата годишна продукция от селяните. Тогава били положени основите на китайската Червена армия – Мао съумял да внуши в сърцата на доста селяни вяра в светлото комунистическо бъдеще.
Китайските комунистически препоръки никнели като гъби след дъжд в южната част на страната. Към началото на 1930-те години общата територия, която те управлявали, заемала една четвърт от цялостен Китай. По-голямата част от комунистическите територии били следени от Мао Цзе-дун.
Първите няколко години след появяването си алените китайци отблъсквали офанзивите на републиканците, от време на време отстъпвали, но не търпели големи загуби. Обаче през 1934 година републиканците от север засилили натиска си. Червената войска имала единствено един избор: да пробие блокадата или да загине. Комунистите избрали първия вид и на 21 октомври 1934 година минали първата линия на блокадата, отбелязвайки началото на Великия поход на китайската Червена войска. За два месеца поход хората на Мао Цзе-дун минали повече от 500 километра. Те пробили 4 линии противников укрепления, за защитата на които врагът бил подпомаган от европейски военни съветници.
На 17 декември алените китайци към този момент завладяли значимия град Липин. Последвал триседмичен преход към Цзуни. На 7 януари 1935 година Червената войска окупирала този търговски град. Грамотно провежданата пропаганда помогнала на комунистите да завоюват доверието на локалното население, което ги снабдявало с оръжие и храна. След отмора комунистите траяли своя поход. В началото на пролетта на 1935 година настанали яростни боеве: Червената войска се опитвала да пробие на запад през южната част на провинция Гуйчжоу и източен Юнан, като се стремяла да доближи река Янцзъ. Червената войска заобиколила щабния център на републиканския лидер Чан Кай-ши, превзела вражеско летище и започнала нахлуване към река Цзинша. На 3 май прехвърлянето през реката било приключено.
Червената войска поела през провинция Сечуан. Комунистическата агитация, която достигнала високо равнище, разрешила на подчинените на Мао Цзе-дун да открият другарски връзки с местните поданици. В това време Чан Кай-ши засилил битката против Червената войска. Той прехвърлил войски на източния бряг на река Даду, с цел да унищожи всички средства, нужни на комунистите, с цел да преминат. Републиканците обаче не успели да разрушат напълно мостовете. До началото на лятото на 1935 година червеноармейците възстановили провесен мост и прекосили Даду. Централната колона на Червената войска се доближила към 4-та армейска група на Чан Кай-ши.
Сред военното управление на похода обаче избухнали разногласия. Чжан Го-тао упорствал за разширяване на комунистическата база Сикан в Сечуан, а Мао Цзе-дун твърдял, че това място е единствено краткотрайно леговище. Той съумял да убеди своите подчинени в необходимостта от по-нататъшен поход на север. Освен различия, обстановката сред комунистите се усложнявала и от неналичието на храна.
В края на юни по инициатива на Мао Цзе-дун, Червената войска поела още веднъж на север. Юли 1935 година бил запомнен с разделянето й на две походни колони, които трябвало да вървят в две разнообразни направления (на запад и на изток), а след това да се обединят. Тежките метеорологични условия и тежките загуби обаче принудили лявата част на комунистическите войски да се сплоти с дясната по-рано от уговореното. След това било належащо по някакъв метод да се стимулират деморализираните войници да продължат да се борят с враговете. И комунистическото управление намерило излаз: целия идващ поход минал под лозунга за битка с Япония. Първата колона на Червената войска даже била наречена „ Анти-японски авангард “. Комунистите трябвало да се борят още с мюсюлманските милитаристи и с републиканците, които не желали да се предадат.
Средата на октомври 1935 година отбелязал финала в историята на Великия поход на китайските комунисти. Тогава войските на Първия фронт дали на съперника последно огромно стълкновение на самата граница на провинция Северна Шанси, където пътя им препречила кавалерийска бригада от 17-та войска на Ян Хучен – републикански китайски военачалник. Червената войска стигнала до град Баоан за няколко дни.
Според някои историци на 20 октомври 1935 година Червената войска приключила своя триумфален марш. От 80 хиляди души при започване на похода били оживели към 7-8 хиляди души. А година по-късно, през есента на 1936 година, останките от Червената войска, които от време на време продължавали да се бият, се включили към главните комунистически сили.
Затова други историци считат, че едвам тогава приключил Великият поход на Мао Цзе-дун.
–
